Ася Палева – Спасение

Животът ни е обещание, което не се сбъдва. Сънуваме мъгла и тя се излива в душата ни. Спасението е кръстът, който носим в новите стихове на Ася Палева. 

Александър Арнаудов

 

Сън

Сънувах
най-прекрасния
сън,
че тялото ми
е цигулка,
на която
свириш
Адажиото
на Албинони.

 

*
Дърводелец,
дом, дървеници.
Двор, улица,
буен огън –
пиршество
на пироман.

 

*
Целувките ти
са обещание
за престъпление.
Пръстите ти
запечатват тялото ми
като писмо
с единствен получател.
Аз съм реброто ти,
не можеш
да ме захвърлиш.
Вече не!

 

Спасение

Слизам
по стълбите,
които водят
към ада
на очите ти.
Спъвам се
и падам.
Нямам ръце,
на които
да се опра.
Само дъх,
който
се отпечатва
на очилата.
Спасението
е кръст,
който
все още
държа
в джоба си.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 16, декември, 2018

Comments

comments