Александър Иванов – Идваш като зимата

Зимата идва в съня ни и се събуждаме в мрака. Любовта е черта птица, която умира на небето. Смъртта ни е единственият сигурен път нагоре в новата публикация на редактора и водещ на четенията на Нова асоциална поезия – Александър Иванов. 

Александър Арнаудов 

 

идваш като зимата
в съня ми

никога
не ме събуждай
отведи ме с теб
в нашата сутрин

нека паднем
като залеза
в мрак

 

лауреати

в поезията залагам
винаги на белия
стих
онзи дом
пълен с черни фигури

защото те печелят наградите
а аз съм последен
винаги

 

*

любовта лети
като черна птица
с разперени криле
над полето на живота

и търси рамото на
което може да кацне
само за да
умре

 

пътуваме без край

смъртта е еднопосочен билет
за нагоре

любовта е катастрофа
за нередовните пътници

влакът на нова асоциална поезия
се движи само отвъд

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 16, декември, 2018

Comments

comments