Захарина Тонева – Дим

Затваряме очи и обръщаме гръб на живота си. Политаме нагоре, докато времето ни сграбчва, разкъсвайки спомени. Вятърът е нашият сън в новите стихове на Захарина Тонева. 

Александър Арнаудов

 

*
Затвори очи,
за да прогледнеш
Малкият принц
не ни е лъгал –
Истината
не се вижда с очи

 

Среднощни разходки

Късно е.
Дим от цигара
оставя малки петна в атмосферата.
Чувам нечий стъпки,
които отекват в далечината,
а после внезапно изчезват.
Оставам сама.

Час по-късно
димните петна отдавна са се изпарили,
а от онези стъпки няма и спомен.
Тихо е.
В нощния градски пейзаж
оставам само аз
и паля цигара,
защото димните петна,
започват да ми липсват.

 

*
Късам ви окови на миналото!
Довиждане стари приятели!
Сбогом любовници!
Здравей Свят!
Сама съм,
готова да скоча в обятията ти.
Не, това не е изоставяне.
Изоставане е!
Закъснях!
Отдавна трябваше да избягам
от тези задушаващи последствия.
Сега съм свободна!
Води ме, вятър
към нови хоризонти
и допиши този празен лист,
докато аз се подготвям за полет

 

Сън

Усещам, че политам нагоре,
после черна ръка ме сграбчва
и къса крилете ми,
перо по перо.
Събира ги в шепа,
издухва ги срещу вятъра
и ме пуска отново надолу.
Полетът променя посоката си.
Падам!
Точно преди да докосна земята
ми става ясно.
Аз сънувам!
Слънцето блести в очите ми.
Време е да се събудя!
Да изляза навън,
да разперя криле
и да полетя.
И както в съня, да скъсат крилете ми.
И както в съня,
да не падна!

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 16, декември, 2018

Comments

comments