Ванеса Стефанова – Всичко се срива

Животът бавно ни напуска. Когато последната цигара изгори, разбираме, че пепелта е краят, защото смъртта сме самите ние. Планираме бягство отвъд себе си в най-новите стихове на Ванеса Стефанова. 

Александър Арнаудов

 

*
умирам в
кожата ти
и оставам
по върха
на пръстите

 

пепел

бавно се разпилявам
догарям от ръка на ръка
смъртта е края

ти ме изпусна

 

живот или смърт

да горя на Земята
в света
пълен с липсата ти
или в ада
пълен с  нещастие

 

всичко се срива
в онази болница
чиито стени горяха
твърде бързо
всички пациенти
бяха изписани
в деня
преди пожара
остана само ти

 

некрофилия

целувки за лека нощ
и приказка
в празния гроб

 

романтика

бягство от света
планираме смъртта си
заедно

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 16, декември, 2018

Comments

comments