Венелина Петкова – Аритмия

Ако трябва да говоря за себе си отвън – прилича на жаба, за отвътре – птица с дълъг клюн. Родена 1979, умряла: очаква се потвърждение за кацане/ излитане. Хайку – повече Ку?, отколкото Хай! (ако сте гледали филма Кин-Дза-Дза и знаете малко японски). Отличавам се с искреност – не детинска, по-скоро е рафинирана захар, карамелизирана с печена тиква. Пиша хайку, откакто съм разбрала, че съществува. Харесва ми неговия празен гладен хладен капризен език. Ще го докопам някой ден..

Венелина Петкова 

 

*
пейка в парка
лястовици по залез
разпиляват мислите ми

 

*
комета
с всяка секунда светлинните години
между нас се скъсяват

 

*
in vino veritas
казах си, докато гледам
изстиналия чайник

 

*
партер в столичния център
не само аз живея
зад решетки

 

*
процеп
между две кооперации
колкото за дъждовните капки

 

*
безделие
подреждам фигурка
от изпушени фасове

 

*
в кални стъпки
целият град
не различавам своите

 

*
кръстовището на „Раковски“
трио слепци свири
с гръб към зебрата

 

*
кендо
представям си как
погледите ни се срещат

 

*
аритмия
църковната камбана я заглушава

 

*
днешният ден
мухите хапят
старите рани

 

*
внезапен вятър
събуди ме
грапавият език на коте

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 16, декември, 2018

Comments

comments