Павел Павлов – Местопрестъпление

Студът чертае времето на живота ни. Единственият ни верен часовник е самотата. Дъното се събира в очите ни, докато ни преследват собствените ни сенки с целувката на Юда в новите стихове на Павел Павлов. 

Александър Арнаудов

 

*
Сенките ни
всяка нощ се съешават –
страстно раждат мрак.
На сутринта
се крият зад телата, 
а ние сме им огледало.

 

Целувката на Юда

Две следи,
събират се в точка,
място,
дето са едно.
Оттам насетне
продължава мъртвият.
Другият е местопрестъпление –
нарицателно за болка.

 

*
Стискам бели коси.
Обяздвам дъха,
където времето спира.
Ти слизаш,
а мене ме няма.

 

*
Изпива бялото очите.
Бог уринира на парцали
по первазите ни няма.

 

*
Събира дъното
рибаря,
в краката си
вещае.
Че единственият улов
днес е самотата,
а мрежата
е с много рани.

 

Врабецът

Един замръзнал врабец.
На жицата стремглаво
си виси.
И сянката му
там нагоре
искри с високо напрежение.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 16, декември, 2018

Comments

comments