Мария Стоянова – В противоречие с Паскал

Обречени сме да живеем в противоречие с Паскал. Наяве измисляме слънцето и светът не свършва. Мислите ни оглушават за смъртта и така обичаме. Търсим реалността, но откриваме единствено себе си в новите стихове на Мария Стоянова.

Александър Арнаудов

 

в противоречие с паскал

разумът има доводи
които карат
сърцето да тупти

 

и докато немите ни сърца
играят на сляпа баба
а хитрите ни умове
на криеница
душите ни
са топки
в ръцете на деца
които отскачат
от ръбчетата

няма нито един възрастен
за да изкрещи от балкона
че е време да се прибираме

 

и ще разбереш
че нямам трапчинка
отляво на усмивката си
че си я измислил
в деня
в който тръгваш
а аз потъвам
без да умея да плувам
в онази илюзорна вдлъбнатина
в която наистина повярвах

 

светът не свършва
с недопушената ти любов
колкото и да желаеш
твоята болка
сега
да го изпепели
зрелищно
докато
оцеляваш невидим
за слепите влюбени
продължаващи
да пренаселват земята
със сенки на самотници

 

сгушена на комина
на отсрещната къща
няма кукумявка
докато храня
с илюзии за живот
плода в утробата си
оглушала за смъртта

 

все някога тялото ми
ще лумне в пламъци
и ще обгори крайчеца на душата
но докато дойде време
ще те грея на моя огън
да ти е светло и топло
на ръба на скалата

 

не днес
потърси ме утре
когато ще съм твърде заета
с реалността
за да те видя истински

не днес
когато съм твърде заета
за да те измислям

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 16, декември, 2018

Comments

comments