Нина Желязкова – Изтощение

Представяме ви поетичния дебют на Нина Желязкова, която се намира в първата година на своето второ десетилетие, на страниците на списание „Нова асоциална поезия“. Зад гърба си авторката има две издадени стихосбирки – една детска, с име „Дъга“ и една юношеска – „Жар-птица“, с анотация от Петър Анастасов, която вижда бял свят през 2015-та година. Има публикации в различни литературни издания, сред които сп. „Страница“ и в-к „Словото днес“.

 

*
Придобивам някаква друга форма –
На вода,
На изтощение,
На твоето тяло, по което луната се стича
И придобила я
Знам че всичко е свършило
Дори пустотата.

 

*
Заспах отвъд теб.
Само така се събудих.
А някъде там, в прилива.
Имаше те.
Но не беше.

 

*
Някога исках да те целуна
Но сега
Искам само да те докосна
За да не се разпадна на части
За да не се разпаднеш ти

 

*
Днес се събудих със болка в очите.
Да, точно там.
Не можех да виждам нищо.
Дори своето нищо.
Господи. Каква самота!
Както казваше Смирненски:
„Покани ме дяволът на чашка абсент.“
Абсент нямаше.
Само дявол.
Малко цигари. И малко вино.
И толкова много
Шибана самота.

 

*
Сега, когато нощта е пълна,
пълна, защото е навсякъде,
и в деня, и в кафето
и в устните на изгорелите книги
Сега ти казвам –
само сега –
как копнея за теб
или мисълта за теб –
Тази мисъл, така тънка
като роклята на жена
изпъкнала в мрака, полупияна,
полубяла, полубленувана,
жена, недостъпна като ден,
и същата тази рокля от само себе си
се разкъсва,
но падайки на земята да я събера
разбирам, че жената я няма,
разбирам също, че тази жена съм аз
и така, докато търся своята рокля,
роклята на жената, която я няма
разбирам също, че няма рокля
и никога себе си няма да събера.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 16, декември, 2018

Comments

comments