Боряна Богданова – Вси светии

Когато е зима, времето ни напомня за всичко отминало. Тишината разплита мислите ни, когато се събуждаме сами. Сезоните апокалиптично се сменят в най-новите стихове на Боряна Богданова. 

Александър Арнаудов 

 

Вси светии

входните врати
на апартаментите
в блока са отворени
и влизат излизат
излизат и влизат
различности маскирани
една
втора
трета
душа
без сенки под очите
без сенки в коридора
и без да са живи
умират от глад
задушница
или хелоуин е

 

Бримка

дъхът ми
се преплиташе
с дъха ти
а ръцете ни по малко
се разплитаха
след толкова думи
остана само нишка
от една дълга тишина

 

Не още
почти е зима, но не още
почти те забравям, но не още
мога и без тебе да се събуждам
и тихо без теб да умирам
като листата на някой октомври
и си казвам, че не мога наистина
не мога е всъщност не искам
а толкова искам, но не още
още малко – когато е зима

 

Благотворителност

давахме им твърде много
от себе си
за да им е удобно
за да са в настроение
за да ни обичат
междувременно вече
не ни беше удобно
не бяхме в настроение
спряхме да ги обичаме

и загубихме нас –
дарения в опаковка
на едни ненуждаещи се

 

Смяна на поста

поне едно е сигурно
поне ноември няма да ни предаде
и ще оправдае скромните очаквания
че листата в крайна сметка ще се уморят
след угасналата революция за отлитане на юг
ще капитулират кротко във краката ни

поне това е сигурно
във този нестабилен свят
есента предава се на зимата
поне това ни е опора
засега

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 16, декември, 2018

Comments

comments