Айча Заралиева – Три метра под земята

След появата на новата си книга с поезия „Спомени за рециклиране“ д-р Айча Заралиева се завръща на страниците на електронното ни издание по-лирична и апокалиптично радостна от всякога. Любимите ни неща ни учат на страст и как да обичаме три метра под земята, докато броим ъглите на тъгата ни.

 

*
Есента се съблича
пред прозореца ми –
нарежда всичките си листа
върху новите ми мечти.

 

*
Сподели ми тъгата си.
Тя не ми пречи
да те обичам още по-силно.

 

*
Огледалата наоколо
пак ме изплашиха.
Кривите отражения тук
не са моя реалност,
а самоочакване
някой друг
да реши проблемите…

 

*
Сълзите са дефицитна стока.
Никой не ги продава.
А понякога само те
могат да ме излекуват.

 

*
Ще има ли кой да наднича
отново в сънищата ми?
Откакто не си ме приспивал,
дори не сънувам.
Рядко спя.
Броя ъглите на тъгата си,
докато изгрее утрото,
за да продължа
мазохистично да чакам
да те видя.

 

*
Когато вечерта стана нощ,
слязохме три метра под земята,
за да слушаме
любимата ни кубинка.
Да ни отведе
на един бряг
под друго слънце.
Да ни учи на страст
и как да обичаме.

 

*
Събрала усмивки,
изненадана от новите улици,
попила слънчеви лъчи,
посрещнала един изгрев
и няколко нощи,
се връщам към другите
прекрасни кътчета
на сърцето си.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 16, декември, 2018

Comments

comments