Ивона Иванова – Естествен подбор

Започваме публикациите в последния брой за 2018-та година на списание „Нова асоциална поезия“ със стихове на култовата му редакторка д-р Ивона Иванова. Любовта е мъртва / като непозната мацка / наръгана 42 пъти / след снощното екстази – така би писал поезия Чехов, ако бе български лекар в началото на 21 век и края на света.


left-handed cigarette

обичам те
като глътка въздух
която мога да споделя
само с наркоманите зад блока

 

малки дози нихилизъм

искам да бъда спонсор на някого
да съм причина да се откаже
от алкохола и дрогата
да бъда морга за зависимости
но вместо това
наблюдавам живота отстрани
като случаен зрител

 

the night of

любовта е мъртва
като непозната мацка
наръгана 42 пъти
след снощното екстази

 

биология

да се влюбваш пристрастяваш
да умираш
да се бориш със себе си
да остаряваш преждевременно

да пиеш повече вечер
за всичко са виновни теломерите
и няма как да го спреш

 

i carry your heart

с татуировка на стих от къмингс
под лявата гърда
и анемичната ми ръка
обхващаща твоята
изстивам
вените набъбват
чакат да спре да боли
отивам на майната си
и никога не се връщам
а ти ни строиш къща

 

биполярно афективно разстройство

не знам дали искам да скоча под влака
да се изскача на най-високия връх
или да отида на концерт на азис
но знам че при всичко това
след всичките аплодисменти
ти си моят Вронски

 

think outside of the box

ще излезеш от кутията
само за влезеш в нова
която ще ти отива по ръст
ще е от скъпо дърво
и после никой няма да те помни
защото е удобно

 

аз е някой друг

опитвам се да те открия в тълпата
всички ме зяпат
спомените се разтягат
като ластици
съжалявам че дойдох
съжалявам че те толерирах
изрод
бих ти простила всичко

 

винаги казвай на жена си

дори да напишеш най-бруталните
стихотворения
да сътвориш най-красивата музика
да режисираш по-добре от Хичкок
накрая ще останеш локва кръв на пода
след теб ще изчистят санитарите

 

cards against humanity

адът има много слоеве
аз увяхвам
в тихото смирение на утрото

 

*

бутилка мляко
изпусната на пода
това е животът
никога не знаеш какво ще настъпиш
кръвта ти е по-гъста от всякога
мамка му
дослуша ми се остава

 

ground control to major tom

виждаме се за последен път
а дори не знаем
самотите ни са незапълващи се
черни дупки
поне не е самотно в космоса
има музика

 

the event horizon

нямаме нужда от депресирани хора
затова не излизай от кутийката си
светът е холограма
на скучното ни бъдеще
аз откачам в деня на буквите

 

естествен подбор

не изоставяй поезията
тя е най-великата дисциплина
тя е най-смелото самоубийство
тя е пеницилина на заразения ми живот

обичайте поезията
слушайте я използвайте
презервативи
светът не се нуждае от вашите копия

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 16, декември, 2018

Comments

comments