Ива Спиридонова – В естествения климат на телата

Времето спира да се връща при нас и всички пътища ни подминават, когато възкръсваме в тишината. В естествения климат на телата се раждат думите, които живеят вместо нас. Сърцето е мъртво в новите стихове на редактора и водещ на апокалиптичните четения на НАСП – Ива Спиридонова. 

Александър Арнаудов 

 

смяна на часа

и времето се върна
но ме нямаше

тук и сега отсъствам

сърцето ми е мъртво
повече от час

 

*
висок е прагът на болката
свършва отвъд небето

крача с тишината си
обратно на думите

пътят минава през теб

 

*
мелодия е твоят дъх
възкръсва
и тук си
в тишината дишаш
тайно
си влязъл в стаята
изпълвам ли
очите ти

гледай ме
как се стичам
и сълзи от лава съм
мокър огън запален
завърнах се
в тялото

гледай го
него само
облякло душата ми
шумно стене
подушило
теб във стаята тук
като хищно
присъствие

гледай ме
как танцувам
а ритъм е пулса ти
и взривявам желая
очите ти
да ме искат
пищят
в слепотата си

просто гледай
ръцете са чуждите
друг ме пише
с устни кожа
ме диша
аз – в твоите

и съм теб
и ме виждаш
всяка клетка – очи
с поглед само
достигаме
края си

 

*
ти си тук
в този светъл квадрат
на прозореца
в който бавно
подпалваш
тъгата ми
и очите ми
дишат през тебе

и те гледам
останал по близост
как събличаш сълзи
предразсъдъци
всеки страх
тук захвърляш
в краката ми

и те виждам
пожертва ли тялото
за душата която
съм кръстила
на безкрайност
отнемам я
с погледа

и те гледам
подкожно
в подребрие
там където
ме криеш
в сърцето си

просто гледам
как искаш очите ми
да са в тебе
на дъното
в края ти
щом взривя те
със скок от
внезапности

и си в мен
и изпиваме смисъла
като капки живот
върху кожата
тази жива вода
е началото

 

*
в естествения климат
на телата
растат поезия
и пръсти

плодове или грях
са ни думите?

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 15, ноември, 2018

Comments

comments