Георги Волш – Макарич – структуризатор на живота

Георги Волш е роден през 1972 г. в гр. Москва. Учил е в Техническия Университет в София и Нов Български университет. Бил е състезател по хокей на лед в отбора на „Левски“ – София в края на 80-те години. Интересува се от развитието на изкуствения интелект и влиянието на бъдещите технологии върху развитието на човека, човешките взаимоотношения и съвременното общество. С тези въпроси е свързан и неговият първи роман „АБОГ изкуствената вяра“ написан на руски език, фрагменти от който ви предлагаме в авторски превод, в неговата първа публикация в българско литературно издание. Успех и на добър час!

 

Макарич – структуризатор на живота

Макарич работеше с метлата акуратно, без да бърза. В неговите движения имаше настроение, амплитуда и някаква рутинност – пълна предсказуемост на движенията. На пръв поглед това беше съвсем обикновена, даже непрестижна работа. Но не и за Макарич. Той следеше и контролираше всяко свое движение – точно, красиво, помиташе всяко листче от двора. Вдишвайки студения септемврийски въздух, гледайки в листата, той се кефеше как метлата му създава чистота и подреденост, някакъв аристократичен ред. Той получаваше удоволствие от живота си. Може би, и смисълът за него в този живот е да създава ред от хаоса. Да бъде на страната на структурата, а структурата това е създаден от някакви сили поддържан ред. Това може да са сили на обществото, а могат да бъдат и сили на природата. Макарич създаваше ред в двора. Но той трябваше непрекъснато да го поддържа, защото е невъзможно да се контролират силата на вятъра и листата, които падаха от клоните винаги по това време на годината и на купчини се трупаха в двора. Макарич не протестираше срещу силата на природата. Той обичаше вятъра, защото за разлика от есента, през лятото, когато листата бяха все още зелени, Макарич чувстваше, как той ласкае неговото изпотено, загоряло лице. Затова, той даже уважаваше природата и не се възмущаваше, че заради нея и нейните сили, той трябваше отново да се грижи за дворчето си. Вятърът донасяше дъжд, и той с кристална, по тези места, вода измиваше всичко, дори тежките подгизнали листа, право в канавките. Така вятърът, носейки дъжд, също внасяше своята лепта в създаването на структурата на реда заедно с Макарич.

Но Макарич ненавиждаше хората създаващи хаос. Хора, със статус или богатство, създаващи хаотичен боклук в уютното му дворче. Макарич никога не им правеше забележка, това бе под достойнството му. Той тихо събираше боклука им. „Те мислят, че всичко им е позволено – те плащат. Култура не ще купят с парите си!“ – мислеше си Макарич и отново създаваше структурата на реда. Макарич мразеше тези хора. Те не го забелязваха. Те никога няма да се променят. Така ще бъде винаги. Да Ви дава Бог сили за всички тях, Макарич!

 

Дракон

Имам приятел – Дракон! Виждам го само, когато сънувам. Но той е истински и истината ми говори! Диша огън към мен, огънят долита и ласкае лицето ми на сън. Аз му вярвам повече, отколкото на много хора около мен! Драконът досега нито веднъж не ме излъга! И ми каза истината, че ми се „чуди на акъла!“.
– Защо си наивен, вярваш на явни лъжи, а истината не можеш да я различиш!? Мислиш си, че си свободен, – лъхаше ми розово-черен огън драконът в лицето – а всъщност си като всички, икономически роб!? Защо не се освободиш, – недоумяваше Драконът!? Защо повтаряш едни и същи грешки!?
Не знаех какво да му отговоря. Да се оправдавам не исках, а и нямаше с какво! Но когато се събудих, сънят ехтеше в мен и имаше смисъл само една дума – “ Действай!“.
Да, „Действай!“ и не съжалявай за нищо! Всичко, което си получил, видял и осъзнал е безценен опит, който остава завинаги! Действай!

 

Камбана

Не искам да си свалям розовите очила и рокерското яке. Те поддържат илюзиите ми все още живи. Какво съм аз без тях!?“ – мислеше си Той – „Но всъщност никой не знае какво е той самият. Да, всеки има представа за себе, как ще постъпи при определени обстоятелства, но когато камбаната започне да бие, разбира, че се е самозалъгвал. Илюзии, брат…, илюзии за самия себе си. Мислиш за себе си едно, и то е доста идеално, но всъщност си друг. Единици са тези, които знаят какво са всъщност и когато камбаната удари, действат смело, така че разочарованието не ги постига.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 15, ноември, 2018

Comments

comments