Ася Палева – Болката е моята кучка

Откриваме светлина в самотните места на душата. Вятърът сънува нашите залези. Сенките на живота пълзят като отчаяна надежда на дъното на сърцето в най-новите стихове на Ася Палева.

Александър Арнаудов 

 

*

Под мъждукащата
светлина на
уличния фенер
молив рисува
дом, до него –
човек
и пухкав
котарак.
Не изпитвам
нужда
от стол
и разговори.

 

*

Очи, лакоми
за богатство,
уста, плачеща
за внимание,
снага, молеща
за възхищение –
това са хората,
когато имат
макар и малка
власт.

 

*

Розов вятър
сънува залези.
Коне се
спускат
по хълма,
търкулват се
камъни.
Остават следи
от бушували
страсти.

 

*

В главата й
ежедневно
щъкаха
като сърдити
буболечки
И-нът и Ян-ът.
Понякога беше
Пепеляшка,
която вари
супа-топчета,
в друг момент
цепеше дърва
и сменяваше
изгорели крушки.
Днес взе
решение –
ще си татуира
червен килим.

 

*

Портал отваря
врати за
приказки –
сянка на врана
пълзи върху
паметник.
Убийство
на време
кове скуката.
Отвсякъде
ни мъчат
липси.

 

*

Болката
е моята
кучка,
а поезията
е моята
болка.
Жива съм!

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 15, ноември, 2018

Comments

comments