Саня Табакова – Край

Отвъд ни чака само смъртта. Земното притегляне ни дърпа към самотата. Давим се в плиткия кладенец на духа в новите стихове на Саня Табакова. 

Александър Арнаудов

 

Суета

Отвъдност
която чака
аплодисменти
вместо
да се самоубие.

 

Жизнена аномалия

Подръпвани от земното притегляне,
с годините надолу наште клетки се устремяват.
Амфорните щрихи
загубват окръглените си форми.
Износена,
плътта ни поувисва –
като че глина,
податливо топла…
Солена, ранна орис.
Тя навярно
във мислите ни някак абсорбира
и слънчевите кули стапя бързо,
оставяйки ни облачна деруга:
причината,
за да се будим тъжни.

 

Будителя

Подранил си.
Още спим.

 

Непростимо

Задушница
тиха
като снимка
на селска
погребална
музика.
И сега
да ти простя ли
че не си ми запазил
място на първия ред
на балкона небесен
до теб.
Ти да ми простиш ли.

 

*

Детство
розови захарни облаци
на пръчици

Зрелост
под стъпките ми лепне
прегазен розов облак

Край
над главата ми кръст
от две отдавна облизани пръчици

 

Песимо

Духът е
плитък кладенец
във който
ежедневно
хвърляме
пръст
презервативи
и дамски превръзки
сгъстяваме клоаката.
Един ден
един много скорошен ден…
пръст при пръстта…
вечна му памет
на Духа.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 15, ноември, 2018

Comments

comments