Марио Стоев-Анхело – Не съм мост

„Не съм мост, под който ще мине реката ти…“, защото сърцето е най-дълбоката вода, в която всички един ден ще се удавим, (ако се опитаме да перифразираме Библията) „като в огън“.  С апокалиптична нежност и радост ви представяме най-новите стихове на един от най-ярките, интересни и безкомпромисни автори на електронно списание „Нова асоциална поезия“ –  Марио Стоев-Анхело от гр. Ботевград.

 

*

не съм мост
под който ще мине реката ти
аз съм бряг
покрай него ще минеш

 

*

листата на липата
изпадаха
счупени огледала
мъртви
оглеждам се
колко сме много

 

*

луната
малък портокал
свири щурец
кашкавалени резени
и парчета салам
пия на екс
не помня паролата
Сезам
стискам луната
и тя пуска сок
давя я в него

 

*

неделя следобед
ноември
слушам някакъв мач
чета стихове от приятели
и им се радвам
като вази с цветя са
а в моята няма цветя
тя ми е чашата
чувам далечна резачка
някой си стяга зимата
голяма работа
и какво от това
ние сме тук
аз
чашата
ние тримата

 

*

няма стълби
няма сняг
ни обуща
бос съм
напивам се сам
и не повръщам

 

*

безлюдни сънища
празни пликове без марки
и получатели

 

*

Персеидите си заминаха,
останалите ги минах с парцала.

 

 

набъбнали вени
ще се отрежем

 

*

Умираш от взиране
мигар някой те чака
слепи са светофарите
и пълен с трупове влака.

 

*

като момичета
изпуснали влака
градинските хризантеми
още го чакат

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 15, ноември, 2018

Comments

comments