Христина Гутева – Кръвта ми пише

След завършването на последната си книга с поезия (тези дни „Коренът е цвете”, изд. „Библиотека България”, влиза в печатницата), Христина Гутева е по-уверена, зряла и концентрирано силна в красотата на думите си от всякога. Представяме най-новите стихове на един от най-обичаните ни автори в ноемврийския брой на списание „Нова асоциална поезия“.

 

*

разплаках се на първа страница
на втората се усмихнах
на третата си порязах пръста
на четвъртата
кръвта ми пишеше
и все още пише
и пише

 

*

с отдалечаването
ароматът на розата
става все по-силен
макар
тя да изгаря в залеза
последният лъч
бодил от нея
удобно се намества
в зеницата ми

 

*

когато
нощем чуя
викът на совата
усещам 
още нося тежестта
от слепотата
на деня

 

*

нещо от мен
си отива
боли
листа от липа
пълнят очите ми
топлят

 

*

не можеш да замълчиш
ако не си оставил думите си
да се слеят с праха от стъпките ти
сърцето ти да кърви свободно по тялото
очите ти да са изтрили облачните образи
болката ти да е останала без цвят

река от забрава се лее
рибите помнят
ти мълчиш

 

*

черен гълъб
кацна на перваза
на моя прозорец
очите му
срещнаха моите
премигнаха в ритъм –
прозорец ни дели
свързва ни
прозорец

 

*

не измъчвай думите
ако нямаш какво
да премълчиш

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 15, ноември, 2018

Comments

comments