Застиваме в очите си, преди да си тръгнем от света. Есента е всички наши депресии в един сезон. Щастливият край ще дойде след нас в новата публикация на Стефан Вангелов.
Александър Арнаудов
eсен
последният шанс
на всички депресии
и дано
в някоя от тях
си ти
небето е за двама
застивам в погледа ти
и не искам да мърдам
имам
няколко секунди
докато си тръгнеш
мигнеш
или вдигнеш очи
свят който
не е предназначен за мен
покрити сме с мълчание
и може би
при други обстоятелства
и други причини
щяхме да се слеем
имало едно време
и милионите
разкази и книги
не са големи
колкото една минута
в нашата приказка
*
до теб съм
в друг свят
краят идва
аз умирам
оставаш ти
и нищо след нас
happy end
не пишем вече любов
нито за нас
и идва време
когато сме щастливи
имайки се
лош късмет
толкова желания
върху падащите звезди
и никога
не се сбъдваш
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 15, ноември, 2018