Рисунка – Мариета Милева
За мен истинската жена никога не се чувства и не застава чисто гола пред един мъж, тя винаги има поне един кестен в душата си, който запазва само за себе си. Жената е енигма, едно велико тайнство. Много хора казват, че съм прекалено дръзка и смела, когато пиша много от моите интимности. Аз не мисля така, всъщност такава съм по-цяла и истинска. Защото в еротиката и секса мъжът и жената се докосват до божественото, голотата не е нищо друго, освен разголване и на душата, мислите и желанията ни, това са срещите и разделите, днешния ден, и утрешния, всички въпроси, колебания и свободата ни…това е животът и…май няма нищо по-велико от това. За мен единствената дума на тази земя, на началото и края, е само една и тя е любов. Във всичките ѝ нюанси и измерения.
Мариета Милева – Чони
*
Между бедрата ме плисна вълна.
Удавих се.
В теб.
*
Разходи се по мен.
После влез във бара.
И ме изпий до дъно.
*
Женското бельо се купува за душата.
Ако има кой.
Да я съблече.
*
Пръстите ти са още по мен.
Разплитат ме.
Бавно.
Искам да си поиграя.
С малкото момче.
И да ловя пеперуди с него.
*
Докосвам с пръсти влагата.
Събрала мислите.
За теб и мен.
*
Стичаш се по мен бавно.
Като капка манов мед.
Поемам те с устни.
*
Обърни ме и влез.
Нека светлината стане мрак.
А тишината – вик.
*
На моя хълм.
Има само едно момче.
Което може да пие от вятъра.
*
Сложи ръце във мен.
И когато чуеш стон.
Ме отведи в постелята.
Дишаш в мен.
Влизаш в мен.
Разпятие и възкресение.
*
Пръсти в море.
Море в устни.
Устни в устни.
*
Нарисувай ми.
Извивка на тялото.
И устни без дъх.
*
Грозде съм.
Кехлибарено и топло.
Със зърна, узрели за твоите ръце.
*
Ръцете ти се спускат.
Като водопад по мен.
Мокра съм.
*
Топла вечер.
Погледа ти люби очите ми.
И гали бялата ми шия.
*
Свалих си роклята от простора.
Облякох я и дойдох при теб.
Да я съблечеш.
*
Ако влезеш дълбоко в мен.
Ще видиш и Рая.
И Ада.
В куфара сложих.
Онези малките, сладките, сини бикини.
Без които ме харесваш най-много.
*
Слагам ръцете си в твоите.
Мислите ти изтичат в мен.
И ме събличат гола.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 15, ноември, 2018