Най-тъмно е с теб, защото любовта е по-тъмна от вечността. Но винаги ни озарява светлината на смъртта – пожарът в сърцето на апокалипсиса. Предлагаме ви първата есенна публикация в списание „Нова асоциална поезия“ на един от най-радикалните му автори – Виктор Иванов, който се чувства истински жив, само когато е мъртъв.
тъмни
са дните на вечността
но най-тъмно е
с теб
последният ден
пускат ме
по радиото
телевизията
в кенефа
а аз пак
съм мъртъв
love will tear us apart
любовта
ни раздели
но
ще ни събере отново
в смъртта
нямате
сърце
нямате
живот
нямате
време
имате
само Бог
шекспир
животът е килия
където ние всички
сме заровени
от която един ден
ще ни освободи смъртта
поезията
има смисъл
само ако си мъртъв
останалото
е суета
*
чувствам се като мъртъв –
толкова много хора около мен
а не познавам никой
път
истина
и живот
няма –
всичко е сън
в който
се събуждаш мъртъв
x generation
ние сме
изгубеното поколение
уморени
от живота
търсим
смъртта
близнаци
две сърца
в едно тяло
което си отива
лятно слънцестоене
поете
поете
не бързай да си тръгваш –
смъртта
те очаква
Бог
известен поет
или не –
какво значение има
след като отдавна
си мъртъв
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 14, октомври, 2018
