От октомври остават само песъчинки по кожата, остатъци от лятото. Изгаряме всичко, за да не намерим миналото вътре в нас. В късната есен откриваме самотата и издигаме паметник от тъга в новата публикация на Саня Табакова.
Александър Арнаудов
*
Октомври.
Песъчинки по кожата.
Импланти от лятото.
*
Самотата е
твърда земя
пред погледа
на последно листо
в късна есен.
*
Издигнах ти паметник
в себе си
сляп за тъгата ми.
От години
копая в очите му
не бликва
нито кръв
нито сълзи.
Мъртъв.
Ти
не беше
такъв.
Емпатия
Не плачи.
Между нас
свърши
само лятото.
*
Вкупом грешим –
обезлюдяваме Рая.
*
Понеже идва моят ред,
това лято
запалих своите мъртви.
В изгореното улики няма.
Аутопсията на миналото –
невъзможна.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 14, октомври, 2018
