В главата ни се събират хиляди умрели дървета, изхабени за нечий живот. Търсим просветление в болката, но намираме само отровата на изборите си. Съдбата ни изтича в канафката в новите стихове на Стойко Русев.
Александър Арнаудов
просветление
издирам
сърпове съмнения от очите ти
болката
е по-хуманният избор
щраус
завирам главата си
в умрели дървета
жертвани за нечия
персонална вселена
на всяка неуспешна любов
по 10 000 страници забрава
панаир на ескейпизма
поглъщам жадно
чужди съдби
докато моята
изтича в канавката
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 14, септември, 2018
