Представяме ви новия цикъл стихове на редактора и водещ на четенията на Нова асоциална поезия – Александър Иванов за ада, който не е другите, както е мислел Сартър, а сме самите ние.
СТУД
в ада
всичко гори
само тялото
се вледенява
мускулите бавно се стягат
три демона те наблюдават
СТРЕС
в ада
липсва бъдещето
дори и миналото не те преследва
мускулите са стегнати
два демона те наблюдават
СТРАХ
в ада
оставаш единствено
себе си
мускулите не ги усещаш
вече сам се наблюдаваш
ИЗХОД
в ада
тръгни през огъня
за да се стоплиш
мускулите бавно се отпускат
три демона те подминават
СМИРЕНИЕ
в ада
виждаш бъдещето
един ангел докосва ръката ти
мускулите са отпуснати
два демона побягват
ЛЮБОВ
в ада
дяволът побягва
защото Бог те чака
мускулите се усещат
винаги си бил сам
АЗ
в ада няма нищо
друго освен мен
става скучно
тръгвам си
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 14, септември, 2018
