В съзнанието ни остават само ненужните сънища. В тях вселената се люлее и се движи назад в огледалото. Накрая остава светлината открадната от света в новите стихове на Георги Славов.
Александър Арнаудов
Лицемер
Сложи палеца на края на челото си
С кутрето докосни брадичката
Същия човек си като мене
Една хартийка стига за писмо
Един химикал без мастило е
достатъчен за оставяне на белези
Една марка наобратно
вселената люлее
и сгънатите ръбчета
показват моята привързаност
получател не е наложителен
Локвата на мълчанието
Как отслабна толкова
Спрях да чета
Егоцентрик съм
Поставям теб на мое място
Вина
Кафявото палто приветства рибите
уловът е поставен в мрежата
пръсти достойни за вечност
нейните
Дългите пръсти на пианист
Не пееш не свириш
Пея и свиря за двама
Затова преча понякога
На нея
Завой
Когато завиеш направо
Пак се движиш назад
С този до теб в огледалото
Приеми себе си
Попитай
Момчето с трън в дланта
Уплашеното момиче
Крадци на света
Имам всичко – светлината, която не гасне
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 14, септември, 2018
