С удоволствие ви представяме новата публикация в нашето списание на една от най-големите надежди на най-младата българска поезия – Александрина Валенти, чиято първа стихосбирка „Амаркорд“ се очаква да излезе до края на годината (издателство „Библиотека България“). От името на цялата ни редакция – успех и на добър час!
потъвам в потните пътища на петнадесети перон с пътници
пресушили повече от половината подземен пир
пиша за прощален подарък – парченце праскова
после припадък птици пожелаващи плът
писмо и плоча
паметта като писък
Кой се страхува от Нея
отгоре на всичко се качвам
плащам си сметката
единственият начин да се изправим срещу й
е веригата от смях
гледам те само от първия ред
тиражът
е пословичен
за последния
ми дъх
побързай
на живо
късо спасение
от град в град
никой освен мама
не чака на гарата
с чисти намерения
емигрирам
с нотите оставаме сами и чакаме
някой да изпее мелодията
с полуотворена уста
дъното да каже какво не е наред
да говорим в трето лице
от едно тяло до друго тяло
дистанцията е въображението
на самотния
музиката на живота
ти си плочата
аз съм иглата
парников дефект
озоновият слой
се разширява
докато любовта ти
още се стеснява
необратимо
той става в 10
приготвя кафе
свива тютюн
дрънка китара
къса струна
лапа курабия
роши бретон
тя става в 12
чака следващия
в промеждутъка
върху канеления й
пеньоар от рамената
до под коленете се разшиват
толкова набъбнали
нишки самота
срив
чух
усмивката
ти
тя
н е
б е ш е
в е ч е
м
о
я
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 14, септември, 2018
