Погледът ни неизменно посяга към нещо несътворимо и придвижва видяното в посока на отсъствието. Животът е апория, а светът е винаги накриво съкратен до вечност. Представяме ви най-новите стихове на Стефан Гончаров в октомврийския контрапреврат на лятото – списание „Нова асоциална поезия“.
накриво
отблясъци
придвижват видяното
в посока на отсъствието
погледът ни посяга
към нещо несътворимо
апория
всяко начало е безкрайно
като
целуни ме
защото е студено
и китките ми пукат
после се протягаш
и лятото продължава да сънува
че все още
не съществуваме
обичай ме
мълчанието ми е лозунг
заповед
съкратена до вечност
път
вятърът жули глезените
на човека без походка
сънят отглежда
всяка крачка
зад клепачите ми
небето цъфти
*
раят е просто
поредната буря в ада
облаци преливат под земята
в небе от корени и пръст
кал залива изгрева
минути преди сътворението
плувам в тъмнина
докато смъртта прохожда
дъждът отмива
всяко присъствие
преписано
сърце кажи кръст
въжета стани
струя
кожени насекоми
прегърни сол
цъфтящи отблясъци
бял шум
и храчи
докато не повърнеш
в оставеното
помни ме
притаен над връх
който никога няма да стигна
черно-бяло житие или
пазолини на плажа
цветът се топи
потича надолу
всичко невидимо
отново е камък
който три пъти потъва
преди да полети
раждането на трагедията
локвите пълзят по улицата
на глутници
бяло копито
се поклаща над водата
в която всичко ще потъне
примката е конник
който препуска на място
ешафодът в небето
гори
събуди ме когато пристигнем
всяка посока
е движение
скорост
без засилка и сезони
недостижим и отвесен
жест
репетиран и забравен
преди първия сън
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 14, октомври, 2018
