Представяме ви най-новите стихове на Марио Стоев-Анхело, един много истински поет от гр. Ботевград, който по време на четенето на НАСП там ни показа, как се плаче и кърви, докато се чете поезия и че духът на Емили Дикинсън е жив. Ножът на желанието пробожда нощната пеперуда на живота и се превръща в август и кръст.
*
ножът на желанието
е тъп и от двете страни
разбираш го когато
не можеш да се прободеш
нощна пеперуда
на календара
заспала на август
*
динени семки в чинията
голямата мечка
нищо не исках
линиите на ръката ти
да прочета
да затворя очите си
искам онзи вятър
който ще затвори очите ми
*
безличността е като кукувица –
търси гнезда за да снася
*
като чета стихове настръхвам
ако са такива че бият като камбани
или с чукове раздробяват душата ми:
на сълзи
на парченца сърца
на глътки въздух
на ръце и
на пръсти
когато намират вратата ми
*
слънчеви зайци
в кръг
вече спят
тук са щурците
и обесената
надежда се събужда
в ноктюрно
мирис на круши
и утайка от спомен
че днес се обади
*
толкова улици а няма врата
която да затръшна след себе си
няма
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 13, септември, 2018
