Раят е онова място на земята, което човекът никога няма да открие и види. Септември ще бъде май на Кобейн и Бауи в рубриката „Изход“ на списание „Нова асоциална поезия“ с най-новите общи стихове на д-р Ивона Иванова и водещият на четенията на НАСП – Александър Иванов.
*
ако питаш кобейн или бауи какво е
да си човека който продаде света или да го погледнеш в очите
то значи сме мъртви вече
отдавна
както си мислехме
това че гледаме нагоре
не винаги значи че сме на дъното
в нашия случай да
казвам ти рая е онова място на
земята което човека никога няма да открие и види
няма да достигнем никога до него
под въздействието на това на което сме свикнали
имам глава с криле
но в неделя сутрин ще е трудно да си
в кадифеното подземие
повярвай ми
защото света не е наш
никога няма да бъде наш
*
цветът на живота е сив
дори през филтъра на щастието
няма нищо розово освен
пияни от недостатъците ни
капки които политат към небето
като човека в кладенец пълен със злато
изкачваме стълби само когато
не водят до никъде
и тогава плачем а любовта се завръща с мирис на мухъл
и крещи събудете този мъж
върнете го към страданието
и го арестувайте за това
че не му липсва никой
може би само за него
цветът на живота е розов
*
въздуха в минутите преди настъпващата буря
вдишвам го с цялата си същност
напомня ми на онзи
въздух който си поемах
винаги преди да легна върху теб
сега навеждам рамене
като слънчогледите в края на август
слънцето няма значение
когато отвътре си мъртъв
горяхме прегърнати голи
някой отне кислорода
издъхнах след като си тръгна
и никога не спря да вали
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 13, септември, 2018
