Представяме ви най-новите стихове на младия поет Кристиан Илиев, който след като завърши софийското музикално училище с профил класическа китара се потопи в мрачните дебри на кинорежисурата и живота.
мъртъв свят
тази земя вече не е наша
приготвям се
за приземяване
къде си ти
редувам скучните си мисли
с кривите си действия
прераждам по един
порок на ден
защото те изгубих в сенките
и сега няма кой да свети
като слънце в празна стая
търся те
и те намирам
във всеки спомен
в който пиша по гърба ти
а ти се радваш
че не можеш да го прочетеш
айсберг
трима влюбени
локва от кръв на повърхността
и няколко парчета
лед
дните се скъсяват
през август водата е светиня
светлината мъртва
а черните косми по главата ми
бели
всеки твой белег е и мой белег
сутрин режа слънцето
страхувам се от кожата му
всеки път може
да ме изгори и отвътре
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 13, септември, 2018
