Предлагаме на вашето внимание поредния обещаващ поетичен дебют на страниците на списание „Нова асоциална поезия“ – 20-годишният Манол Тончев от гр. София. Авторът, който за първи път представи стиховете си пред публика по време на юлското четене на НАСП в гр. Своге, понастоящем учи компютърни технологии в Уелс и е дякон в църквата в гр. Банкя.
Ти си градът
това място си ти –
съблича живота ми
оголва тихата болка
(когато мълчиш я попиваш)
и я облича
с мен
Плът
изчезвам в материята
която те погълна
ако те намеря ще умра
ако не те – ще се самоубия
*
там където само чайките кацат по избор
черни петна покриват брега
хората се примиряват
като слепи деца
в очите им виждаш
само себе си
водата е кръв
къщите са облаци
надвиснали за пореден път
над времето
Към Голгота или пред джамията
всяка стъпка е накриво
глезените ми пукат
като вик в Халите
заглушени и забравени
под венеца му
*
иска ми се да те обичах
такава каквато си
за да те намразя отново
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 13, септември, 2018
