In the last days of summer we fall as sand castles in the mercy of waves. Only the pale mornings hide behind our sunglasses. Finally we pull the curtain of the fog in the newest haiku of Dilyana Georgieva.
Alex Arnaudov
последен летен ден
все по-студено
в празната палатка
last summer day
colder and colder
in the empty tent
вълна след вълна
един подир друг падат
пясъчните дворци
wave after wave
falling one after another
the sand castles
бледо утро
яркият грим скрит
зад слънчеви очила
pale morning
the heavy make-up hidden
behind sunglasses
мъгла
дръпвам завесата
с цвят на лято
fog
I pull the curtain
with a color of summe
влюбен
момчето за пръв път
откъсва цвете
in love
the boy picks up a flower
for the first time
цъфнал клон
пред прозореца
закъснявам за среща
flowering branch
outside the window
I’m late for a date
школа по балет
грациозни бръшляни
под прозорците
ballet school
graceful ivy
beneath the windows
полунощ
на улицата
счупено токчe
midnight
a broken hill
in the street
малък балкон
цветята ми красят
съседските прозорци
small balcony
my flowers adorn
the neighboring windows
топъл вятър
топки тополов пух
в празната стая
warm wind
balls of poplar fluff
in the empty room
след спектакъла –
само за мен разцъфват
божурите във вазата
after the show –
the peonies in the vase
blooming only for me
New Asocial Poetry
