От предопределеността на случайните срещи до неслучайно преглътнатите или изплакани сълзи – една история за думата, в която се събира всичко – любов. История, разказана от най-новите стихове на Надежда Тошкова, която предстои да ни изненада приятно с дебютна книга в горещото сърце на идващото лято.
Ива Спиридонова
*
разкажи ми една история
малка като шепа небе
откъснато от гръмотевиците
на твоята истина
едно чисто сега
без памет от минало
и претенции за бъдеще
без очакването на времето
само усещането за мига
когато си по-лек
от отражението си
в очите на другите
или по-тежък
от капка сълза
изплакана за теб
разкажи ми себе си
за да видиш мен
*
В колко непознати
трябва да се пре/върнем
за да се срещнем
отново
случайно?
*
една дума само
а всички други
в нея
любов
Очи
фенери
без светлината
на надеждата
*
Многоточие –
дали е пауза
или просто край
без думи?
Когато има
разстояние,
а няма въздух
помежду ни.
Пред/определение
Ти се лееш водоравно.
Аз (на)падам отвесно.
Колкото и да сме далечни,
все някога ще се срещнем.
Целият наш смисъл
е в пресечната точка.
Има защо да сме
в една кръстословица.
*
отпиваш ме бавно
на малки глътки
все едно съм
вина
но това
което те дави
е камъчето под езика
което ми спести
неизживяно минало
не се преглъща
*
всяка преглътната
майчина сълза
след време
я отронва
детето ѝ
никоя мъка
не остава
неизплакана
*
От тинята на
мълчанието
изтича
най-бистрата
сълза.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 12, юни, 2018
