София Йорданова от Пловдив, която миналия месец беше абитуриентка, е един от най-младите автори на списание „Нова асоциална поезия“ с най-много бъдеще. Представяме ви последните й стихове в летния дванадесети брой на нашето електронно издание.
стоя
в нищото
на сърцето ти
и чакам
да ме откриеш
дух
прегръщаш ме
но не ме докосваш
целуваш ме
но не ме целуваш
обичаш ме
само в сънищата ни
мъртва точка
сега ли си
или пък беше вчера
моя самота
с теб времето минава
а аз стоя на място
изгнивам
и чакам
пак да ме погали
тялото на любовта
но със смъртта
никой не желае
да се бори
погледи
думи
докосвания
с които ми даваш надежда
изгаряш ме
и ми показваш
че съм твоя
а всъщност не принадлежа
дори на себе си
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 12, юни, 2018
