В памет на любовта, крадем душите на всеки, когото обичаме. Липсата на някого ни кара да преминаваме отвъд сърцето и да стигнем до самите себе си. Лириката на Нина Нончева плува в реките на неговата кръв. В новата й публикация пазим един цял живот (или минута) мълчание за любовта.
Александър Арнаудов
*
В памет на любовта ни
нека запазим
един живот мълчание
липса
стиховете ми благодарят
че те няма
хляб
едни ми даваха
цял докато
аз търсех само трохите
в теб
туптене
при мисълта за теб
пепелта от сърцето
ми се разпръсва
отвъд
момиче с хриле
кръвта от раните ми
се превърна в река
по нея плувам
към теб
глупост
изпразних кутията цигари
шишето уиски
не и теб
крадец на души
нов вид сайдер
с вкус на кръв и парченца сърце
пожар
заливаш страстта ми с вода
аз още горя
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 12, юни, 2018
