Любовта е единственото възможно равновесие и само в гравитацията на сърцето всичко си тежи на мястото. Радикално романтична, бягаща презглава от света в себе си, болезнена и своенравна – за нас винаги е удоволствие да приютим поезията на Божидарка Божинова на страниците на нашето електронно издание.
Бягства
Няма нищо по-хубаво
от лошото време,
когато дъждът е навън,
а отвътре е лято.
Светът е заключен
в две топли ръце.
А нашите бягства
са пътят към вкъщи.
Гравитация
Когато синьото
прелива във зелено,
а облаците губят равновесие,
безкраен пъзел
е небето
и нищо не е
както съм го чакала.
И всичко си тежи на мястото.
Равновесие
Обичам те и ходя по въже.
Нощта ще свърши.
И ти ще си готов
да си отидеш.
А аз ще пазя равновесие
по стръмните пътеки
на сърцето си.
Минало
Усмивката ти струва
колкото всичките
мои сълзи.
Животът е толкова хубав,
колкото го обичаш.
И още ми е рано
да съм минало.
Към себе си
Най-дългият път
в живота ми –
този към теб
е пътят
към мене самата.
Не ми трябва
адреса на рая,
а пътят към себе си.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 11, май, 2018
