Брет Андерсън, Еди Ведър, Ендрю Ууд, Крис Корнел в авторско изпълнение на д-р Петър Канев, който е не само най-добрият преводач на рок-поезия в УНИБИТ, но вероятно и на територията на цялата ни така наречена страна. За музиката на думите изпълнявана от Петър родината е само (отвъд) сърцето.
Еди Ведър
Без значение
Ще щракна запалка преди изгрев –
няма да съм сам като я видя,
тихо лежим редом,
но скоро светлината ще угасне.
Ще застана с отворени обятия,
готов веднага да се запилеем някъде…
Ще я карам както знам, поне още ден…
А ще има ли значение това ?…
Ще държа свещта запалена,
докато пръстите ми обгорят;
и още ще понасям удари,
докато удрящите капнат;
ще се втренча нагло в слънцето,
докато очите ослепеят,
но няма да променям курса,
не, няма да се променя…
Но има ли значение това?…
И ще поглъщам отрови,
докато организмът ми привикне.
Че има ли значение?
Има ли?
Ще изкрещя дробовете си,
докато писъкът прелее вън…
Не е за вас
Малка е масичката ми –
само за двама;
сега тълпи я обсаждат,
а за мен стая няма.
Откъде се взеха?
Като буря в стаята ми.
И се осмеляват да твърдят,
че принадлежи на тях.
Не, това не е било никога за вас,
не и за вас!
Никога, никога!…
Христос в гърч
Задъхан бе морякът,
пробивайки си път през бурята…
Окървавен бе органът му,
останал на брега…
Величествен бе Спасителят –
видя го, потъвайки зад кила…
солени са сълзите му…
случайност, набедена орис…
Малки тайни, трепети –
преминават в трусове…
Любов и вяра в трусовете
на Разпятието, Христос!…
И най-нищожни океани
вдигат огромни вълни…
White Mail American
А той спечели тиража
още като се роди.
Белият мъжага.
Полицаят.
Дълга е ръката
на белия американски мъжага.
Той не върши зло.
Така добре подстриган.
Мръсничките му ръце
се протягат точно насам.
Полицаят пипна ближния ми
отново.
Към мен върви с окования Исус…
и сякаш себе си видях…
Той не върши зло –
толкова е добре подстриган –
полицаят, полицаят.
Бен, двамата с теб не се нуждаем вече
от лица…
Ендрю Ууд
Порцелан
сутринта
тя откача
цветни картинки
историйки за баща й
Порцелан – приятели мои
Порцелан – нека лятото се върне пак
тя танцува в лунното небе
тя пърха като пеперуда
тя изпива до дъно миналото ми
и аз чакам този сън,
защото прибързаните
винаги ламтят
за свобода
грозно утро
тя е дъщеря на Изабела
също като Бронхилда
дете на водата
Порцелан – приятели мои
Порцелан – нека лятото се върне пак
тя танцува в лунното небе
тя пърха като пеперуда
извисява се като светица в гробница
тя пърха като…
и аз чакам този сън
защото прибързаните винаги ламтят
за свобода
Сърдечен блясък
напразно пилея сълзите
не мога да плача повече
нито повече нито по-малко
моят брат се дави
като звезда – бавно самоубийство
давам сърдечния си блясък
само на теб
тъжно „здравей“ на смъртта
май съм твърде вироглав козел
за заколение
нито повече нито по-малко
казах – времето ще покаже
дали любовта ще има мощта да изтласка –
дали любовта ще има мощта да изтласка
моята болка
аз давам
сърдечния си блясък
давам сиянието на сърцето си
любовта процъфтява –
ще трябва да оцениш любовта
с отличен
Крис Корнел
Гладна стачка
Нямам предвид
да грабиш хляба
от устите на бедняците,
но не мога да се храня от слабите,
когато паницата ми вече прелива.
Ето я на маста,
храната къкри на огъня
и те угояват бебета,
докато робите работят.
Кръвта е сервирана на масата,
устите им захапват,
а аз чувствам как глада нараства…
Владетелят на лъжиците*
Всичките ми приятели са индианци.
Всичките ми приятели са мангали и червени,
владетелю на лъжиците,
всичките ми приятели са вече скелети
и тракат ритъма със своите кости,
владетелю на лъжиците.
Почувствай ритъма в ръцете си,
задигни ритъма, докато още можеш,
владетелю на лъжиците…
Лека нощ, хора!
Лека нощ!…
* Владетелят на лъжиците (Spoonman в оригинала) е действително лице, жонгльор с лъжици в сиатълски цирк – бел.пр.
Брет Андерсън
Представяне на бандата
Мечка танцува във звездния час,
гладна засмуква горчивия хап,
малкият мозък пробожда с пера
от любопитство и с цев от цветя;
Европа, Америка и Ледна страна
представят бандата сега.
Шикозен шмекер в стерео сън
пелтечи, бърка с кълка тесте,
с карти петдесет пълни
превилите врат хеви-метъл машини
със шикалки пълни;
Сълзите на предградията давят тази страна –
представят бандата сега.
Тъй, открадни ми див, раболепен син,
разбъркан, настървен, засмукал дуло;
Искам целувка на мъж, стила на жена,
представяйки бандата сега.
И докато небесният дек изсвирва
напевът приспивен, лек,
виж как ридаят, те, жените,
как губещи правителства убиват;
О, нека векът умре в насилническите ръце,
представяйки бандата добре.
Тъжни води
„Виждам надолу по пътя да тича Мери,
златни коси, устни – череши“
Слизаше при реката, където плачат върбите
към голия корен, място на влюбените,
който израства в премазана пръст
и обвива земята в пълзящи змии от бръшлян.
О, Мери, ти прелъсти душата ми
(и аз не знам кое е истина, кое лъжа)
Оставам завинаги заложник в твоя детски свят.
И после пускам тясната чаша на сърцето си
да премина през затвора на твоите ребра
И с отмятане на къдрици това малко момиче
нагазва в реката,
завивайки роклята си над коляно
превръща тези води във вино
и свързва всички жили на върбите.
Мери сред плитък смях
над който шаранът изчезва
и тя като призрак се придвижва
сред новите сенки, които хвърля
в тези тъжни води
и дълбоко в сърцето ми.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 11, май, 2018
