Животът е безкрайно пътуване през кривите огледала на аз-а и никой не знае, старецът ли е по-мъдър или детето, а само, че това по средата няма значение. Представяме ви най-новите стихове на Стефания Милева от Русе, един от най-талантливите и интересни нови автори в нашето електронно списание.
Животът
мъчително
лъжовно
пътуване
на дете
към
старец
кой
е
по-мъдър
Уталожената
болка
плачеща
върба
над съня ми
Понякога
обещанието
е
предателство
спрямо
бъдещето
Преминал
пустинята
достигам
водата
прелестна
спасителна
но
как да пия
прохладното й огледало
не трепва
не издава звук
не мен очаква
а аз
тъй жаден
насилник
мога ли
да бъда
Виждам те
как прескачаш
като млад лъв
огнените
обръчи
помежду ни
и ме спасяваш
в съня си
който е
в моя сън
С поглед
се прицелваш
мигновена
болка
от сърцето ми
потича
светлина
Животът
зала
с огледала
образи
аз
аз
аз
смешни
страшни
познати
непознати
и две врати
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 8, февруари, 2018
