С удоволствие ви представяме може би най-силната публикация до този момент в електронно списание „Нова Асоциална Поезия“ на Людмила Петрова, сестрата на поетесата Ася Палева, от град Своге. Спасението е единствената възможна любов и обратното, не само на 14 февруари, но и след края на целия календар.
Спасение
Потънах в себе си.
Търся спасителен пояс.
Ти ми подаваш усмивка.
Село
Формуляр от отвъдното
е наниза сушени чушки
върху вехт улук,
до продънен покрив.
Врата без ключ
за нечий спаружен
живот.
Бравата е счупена.
Отдавна никой
не получава поща
в този дом.
Само наниз
забравени чушки
звъни под напора
на вятъра.
Камбана за
призраци.
Задушница
От точка Р,
като раждане,
до точка С,
като смърт,
не е права линия.
Спирала е.
Последната точка,
не е край.
Преход е
към два свята-
отвъдния и този
на човешките сърца.
Ключалката
на безвремието
щракна.
Минутите,
пълни със смисъл,
изсипват облаци
от напрежение.
Животът
се завръща.
Отношения
Горим мостовете,
за да минем през тях.
Пепелта е несигурен брод.
Строителство
Ще построя колиба
от сламките в очите ви
и от гредите.
Всяко зло за добро
Вдъхновението е
перла, която се ражда
в черупката на
страданието.
Спасение
Миналото е циклоп,
който ме хипнотизира,
бъдещето е огнедишаща химера,
изправена в съня ми.
Подай ръка,
извади ме от митологията.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 8, февруари, 2018
