Покрай теб
на Северина Плачкова
Се влюбих във всички цветя
– хризантеми, божури, незабравки
Знам кога цъфтят.
Заобичах птиците със сини крака
– каква любов, друга вселена
Влюбих се във всичко,
до което ти се докосна
– що за любов, неприсъща.
Предсказание
Ще вали навярно дъжд,
той ( Бог) знае – аз обичам дъжда.
Ще е мрачно, улиците – празни,
той знае, аз обичам стражари да останат “ Лудите като мен“,
влюбени в… падащата вода.
Ще е есен, може би късен октомври.
На прозореца капките стичащи се ще гледам
замечтано, замечтан за свобода, но не точно.
Може и от време на време да гърми и да
проблясва небето, същото селение да се раздира
от светкавици
– защо не !?
А дъжда, който ще вали, ще се сипе като за последно.
От ъгъла ще звучи той – Шопен и „Мелодия на есента“
Ще усетя тежест в гръдния кош –
пак е от теб, пак защото ми липсваш.
Ще си помисля, но не!
Тогава ще разбера, че на прозореца
почуква не дъжда, а така чаканата Смърт.
Жасминовият храст който така и не цъфна
Луната се скри в дебел пласт облак и не искаше да става свидетел какво се случва.
Така се започна всичко!
Обещания за любов, аз бях полудял!
Но, не беше насила, в онези очи посадих
си храст жасминов, поливах го всеки ден с любов и страст.
– моя свят е труден, не ще можеш да живееш там.
Промълвих аз докато телата ни почиваха от дивия секс.
– Не можеш да ме уплашиш, нямаш тази сила.
И точно тогава, жасминовия храст посадих аз!
– сериозно? Нима има способен човек, който ще позволи в очите му да си отгледам жасмин?
Да гледам как разперва зелените си листа!
Надеждата, че ще успея да видя Жасмина разцъфнал станаха големи!
– любов моя какво искаш да хапнем като се прибереш от работа, а вино искаш ли?
Така изпращах мечтата си с жасмин в очите на работа!
– само вино вземи, ще вечерям с твоята любов!
Не разбирах, но ми харесваше как звучи. За първи път някой да поиска да се храни от трапезата ми и то с любов!
Минаваха дните – вино, секс под джазов фон, а Жасмина спусна вече корените си надълбоко в очите, в който видях очите си!
Гледах идвах и си отивах и не вярвах!
– много съм недоверчив, търся под телето коза или каквото беше там.
Минаха месеци, Жасмина разтвори широко зелената си одежда в очите, в онези очи в които виждах себе си.
Слънцето грееше жарко, август или юли – губя се!
Както винаги го правих, бързах да не закъснея и слязох там където винаги слизам и ще звъня! Цяла седмица не бях виждал не бях поливал и се радвал на жасминовия храст в очите, които ме „обичаха“
– къде си? Цяла седмица не знам какво се случва с Жасмина! Поливан ли е? Да няма плевели около него!?
Ами има ли вече цвят? Много искам да видя цъфнал Жасмина с цвят на луна, малки лунички в очите ти, така още по- тайнствени и желани ще бъдат те! Обичам те любов, с жасминов храст в очите!
Обезумял глас отсреща, толкова суров и студен, а беше лято, но думите бяха по -студени и от най-ледената зима, която светът помни! Умрях и се родих, резонанс /умираш и се раждаш хиляди пъти за секунда/ спрях и да чувам гласа отсреща, ушите ми бяха изпълнени с шума на кръвта, която не знаеше своя път и се блъскаше в главата ми. Успях да уловя първите слова /достатъчни/
– изкорених твоя храст, ялов е …
Призраци
Още ме тормозят очите ти влажни
Помня всяка бразда по тялото
което съм любил в несвяст
Гласът ти чувам – тътен в ушите
И пръстите ти усещам понякога
Как ме докосват и настръхвам
Вдишвам, улавям твоя аромат
Мирис на любов и страст
Поклащам глава в знак на отрицание
– това е блед спомен, мираж
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 6, декември, 2017
