газя в локвите
по пътя
но лицето ти
пак остава
във всяка една от тях
гъбите растат
под слънцето
след буря
но една от тях
ще се ражда отново
и отново на
най-тъмното място
под земята
като любовта ни
в любовта няма
смърт
в смъртта има
любов
страстта не се занимава
с глупости
любовта се крие
в най-тъмния край
на сърцето
само мръсния ти
поглед
може да достигне там
по тарковски за киното
тези дни
българската литература
е най-тъжното нещо на света
тя става все по-зависима от
парите
тя става все по-зависима от
рекламата
като прах за пране
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 5, ноември, 2017