*
Тя мълчи.
Той мълчи.
А мълчанието –
съзнателното,
убива.
Подсъзнателното –
сме аз и ти.
*
отидохме
в други измерения
дяволът
не си кълчи глезените
а пръстите
някой гали косата ти,
някой
ти сваля
пръстените
*
Трънки по душата ми
в кърваво лилаво,
а уж щеше да ме водиш
на бира
с кехлибарена пяна.
*
Вещица съм,
от добрите,
косата си сменям,
златна, черна, кестенна
и веднага ще разбера
дали си фалшив
или чужд.
Естествено.
*
Цветни тежки балони
се търкалят навън по асфалта,
погледнах през тях,
хората не умеят да се зарадват на розовото,
защо ли?
*
Какви очи –
не плачат,
а над клепачите – вълни,
да ме забравиш, да боли,
какви очи имаш за мене?
*
От първата минута видях, че си красива,
от втората – че искам да си моя
и оттук нататък, часовникът затрака.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 5, ноември, 2017
