*
бързо се изморих да броя дните си
ако ще идваш
случи ми се като чума не като чудо
*
а когато ми дойде времето мамо
ще ме пуснеш ли като хвърчило в небето
да се заклещя между клоните на ябълката
която посадихте заедно с татко
*
протягат бодлите си рози
и от трън та на сън падат
порязали ръката на онзи
дето тича бос да ги къса
*
теб си те измислям често
и после се стряскам колко несъвместими сме в мислите си
и се стряскам ако припозная теб в себе си
и не ми стига небето
и не ми се стига до небето
*
в обувките си нося пясък
водя ти морето за ръка
искаш ли като пристигна
да се целуваме на плажа
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 5, ноември, 2017
