безпомощност
скрила ме е мъглата
от света
за да не виждат очите ми
да не чака душата ми
да не търси сърцето ми
и все да не намирам
себе си
в теб
думите ти
са ново начало
на стара история
без щастлив
край
крушение
там
където беше ти
сега е пълно
с празни бутилки
дим
и пепел от нашето
ние
алкохолизъм
сто грама
чиста
любов
дяволски измамени
двамата стоим
сред разпилени карти
и козовете
държи живота
раят е в нас
но ние сме
в ада
раят на мъката
е там
където ангелите
са роби
на дявола
а дяволът
носи името
любов
катарзис
излях
отрова
в душата си
за да се
пречистя
преживяно
и нека миналото
стане бъдеще
за да съм щастлива
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 5, ноември, 2017
