любовта
е троха
заседнала
в гърлото
може да те
убие или
да те
остави
жив
хвърли се
през прозореца
на очите ми
изходът беше
само за слепци
традиция е
да се лъжем
когато истината
е прокълнат дом
докосването
е ядрен взрив
причинен от
войната на
две тела
поема две
венозни дози
любов и си
мисли че
халюцинира
забрана
поставям те
между
запетаята
и точката
аз съм катастрофата
в съня ти
от който
не се
събуждаш
знам че
ми изневеряваш
знам че
лъжата ти
е жена
а любовта
ми ти е
любовница
зашитите
рани кървят
най-нежно
обичането в
два реда
е по-евтино
от болката
в цяла книга
ще ме купиш ли?
без думи
само с
поглед
си изтръгнахме
сърцата
взимаш ѝ
от сърцето
да се
нахраниш
с илюзии
градските улици
са най-заплетеният
театър от хора
без билети
изгубените
души са
намерени
привлечени
от светлината
на мрака
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 5, ноември, 2017
