градината
прилича
на гробище
с голи кръстове
обрани доматите
само някой закъснял
самичък
чернее
око на бухал
нощта
отразява
жълто сияние
и две черни
удивителни
черен молив
а цветен
моята гордост
срещу вашето смирение
моят грях
срещу вашето целомъдрие
резултата го знам
вие водите
с десет на нула
самотата ти
сняг
бял лист
чужди стъпки
сякаш неделен
следобеда
курабийка за кафе
отронени
няколко сладки мига
като стафиди
в чинийката
изкълваха трохите
и решиха
че това е любов
ядоха от нея
и я пиха
описваха я
разказваха я
а тя
все така тиха
ръси трохите си
всяка любов
е умряла отдавна
когато е в стих
аксиома
каквото и да направим
винаги е късно
последните хризантеми
са много красиви
не са като онези
в цветарските магазини
тези са прости
ще чакат сланата
да ги опакова
и снегът да ги направи
вечни
такава е красотата им
на
хризантемите
край пътечката
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017
