животът
наргиле
с вкус на въглен
накиснат ошав
и херпес
по достоевски
едно е да си
грешник
друго е
макар и да си
грешник
да си
любимецът на
своя Автор
по смирненски
луната –
тази невинна
сводница
хвърляща лъжовна
светлина
прикриваща
с романтиката си
хиляди низки страсти
и престъпни деяния
пиша за вярата
в сюжетът се отразява
надеждата
оцениха
творбата ми като
любовен роман
на философска
тематика
студентски град
събувам чорапите
на вечерята
кърпя чиниите
от снощния
филм
с червило вместо глава
и обувки армани
сомнамбули
се гонят на покрива
и се оригват на мента
след времето
крушите в скрина
миришат на
чисто бельо
и съсухрени вестници
някой неразумно
е преместил лятото
от чинията на
времето
в кутия
морските вълни
навиват пружината
на часовника
и танцуват
танца на стрелките
огледала
някога било така:
стъкло по стъкло –
цветна мозайка
сега залепваш
фолио на прозореца
смъртта
калта
с шапка
на огледални
щампи
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017
