погребах те
в миналото си
уби ме в
бъдещето ми
примка
около врата
живота рита
столчето
в безкрая
сме
затворени сме
в надпис –
опасност за
живота
нож забиван
многократно
в мъртво тяло
не е оръжие
а спасение
за душата
през деня
всички сме еднакви
с маски
от безразличие
вечер настъпва хаос
и дяволите танцуват
върху телата ни
изгарят морала
вадят ни душите
тогава сме най-истински
в очите на собствените ни демони
за да пия
от устните
ти трябва
да декорирам
душата ти с
отрова
очите ми
са решетките на света
хората
виждат само синьо
в нюанси
любовта
е проституция
без договорена
цена
конците
на любовта ти
ръждясват
в тялото ми
купувах те
като скъп
вестник
имах те
само един
път в
седмицата
димът
в белите ти
дробове
танцува в
хаоса на
очите ми
историята ни
е пиянска
амнезия
обича
да ни разказва
а след това
да ни заличава
източваше
поезията ми
през сърдечните
съдове
но все още си
кръводарител на думи
пътят
на сърцето ти
свършва там
където завоят
е без изход
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017
