вапцаров
човек колкото и
стихове да напише
пак ще свърши
в затвора
къде ми е ума
аз и ти сме в ада
плуваме в голямото
море
а си мислим
че щастието ще ни
заобича отново
дори и на меланхолията
й омръзна от мен
иска да се влюби в някой друг
в някой щастлив човек
любов
радвам се
че не ми поиска
всичко
защото щях да
ти го дам
депресия
теб те няма
в тази стая
от миналата есен
а аромата на
одеколона ти
все още лежи
върху мен
мъртво вълнение
преди да се удавя
обръщам раковините
по морското дъно
за да чуя твоето
име
докато ти се влюбваше
в моята смърт
аз се влюбвах
в теб
сега и тя
не ни обича даже
само тези които
не вярват на любовта
ще умрат завинаги
само тези които
вярват на смъртта
ще обичат вечно
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 3, септември, 2017
