ПРОПАСТ ОТ ДУМИ
Близо е Господ до сломените по сърце
Псалом 33: 19
Камбани не биха –
не написаха стих
и слънца не изгряха
щом аз се родих
Пътя мой пустота е
моя дял – самота
като слово трептя
и се лутам в снега
Не препуснаха тук
на Володя конете –
като дребна монета
аз ще падна без звук
Кръст отгоре ще има
черни ленти, цветя
и пред надписа сив –
ще заплаче и тя
Вие викайте силно
вие гневно зовете –
и на воля плачете
там сълзи да искрят –
и пътеките тесни
по снега намерете
и нагоре пълзете –
достигнете ръба…
Как тежи на гърба ни
тука кръста от Бога
и от стиснати зъби
не избива ли кръв?
Няма глас, нито воля
само страх от смъртта
и не знам да се боря
пръст ще бъде пръстта
И не ден и не два –
блъсках, виках и вих
но пред мен е стена
и леда не пробих
В тая скрежна гора
дето вечно се крия
ви оставям следа –
потърсете я вие
Всичко спомен сега е
смъртна всяка любов
и за път на сълзите
съм отдавна готов
И дано да успеете –
с мен дано полетите
и дори да се смеете
нека стигнем звездите
Като в Боже съдилище
тишината велика е –
тъй са тъмни вратите
на небесните жилища
И апостола Петър –
нека с нас да заплаче
ето ние сме вятър
и веригите влачим
Ей, Володя, позна ме!
Вие с Шарл сте ми братя
аз блестя като знаме –
стих до Рая ще пратя
Вие пак сте поканени –
с нас да бъдете вечно
и под звуци камбанени
радостта да звънти
В светлината поели
ний отново сме заедно
и отново сме смели
а смъртта ще мълчи
Песни звездни ще има
вечността ще ни вземе
и кристалното име –
тя не ще ни отнеме
Има думи сияйни –
тъй решава смехът
че смъртта е банална
го изрече стихът
Аз достигам върха си
звездни мои приятели
и забравям страха си
мои звездни предатели
Песента ми допята е
друго тук не остана –
как от бездната леко
ти се носи гласът.
ВЪЗХВАЛА НА ЗДРАВИЯ РАЗУМ
Може би ще те видя
в залеза, вечността
в стиховете те губя
както губя мига
Разпилявам се в думи
в тишина – редове
а ти вечно се чудиш
защо съм толкова зле
Нямаш време за мен
ни желания имаш
и в секундата – плен
ти не даваш, а взимаш
Отчаяние, гняв –
пак из мен се роят
безнадеждно и бавно
тук в копнежи горя
И в сърцето те пуснах
и в душата – ела –
а не те и целунах
пак зове ме смъртта
И пред нея се смея
всичко тука изгубих
в лудостта да копнея –
даже тебе учудих
И в гнева си да бъда
да съм тука и жив
с любовта си – присъда
в самотата си – взрив
Предпоследната песен
недопята шега е
с тебе края е лесен
и дъждовен – смеха…
Аз съм тука за малко
с гневове – самота
ти си име прощално
като огън в смъртта.
ЗАД ЗВЕЗДИТЕ ЩЕ СЕ КРИЕМ
Тъмнината ли гори –
вдигат черната завеса
или веят мрачини
а победите ни де са?
Огнен сън ти се явява –
истината е – къде –
нищо после не остава
само светлото небе
И ей я тая тишина –
яростна като съдбата
в по-добра виделина
явна ни е пак вината
Като огън, като мрак
пречка ти се любовта
щастие на единак –
сменям с тая светлина
А е празно на сърцето
и е болна мисълта –
смисълът на битието?
иде конник на смъртта
Из главата ми препуска
из душата ми – лети –
аз ръката ти не пускам
заобичай ме и ти…
Отминава ден, мечта
времето ти се разплита
както малката искра –
знаеш, че мига отлита
Побеждава любовта
любовта която, гдето –
по-е силна от смъртта
за надеждата, в което…
Иде края на стиха ми –
края на теглото иде
нека няма го страхът
и спокойно да си идем
Имай вяра, потърпи –
както малкото дете
сричките си подреди
и не питай: накъде?
А ни чака вечността
няма огън да гори ни
ще ни стигне обичта
а и с тебе ще се видим
Огнен сън ти се явява –
истината е – къде –
нищо после не остава
само светлото небе
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 3, септември, 2017
