късно лято
поглеждам нагоре
после обръщам поглед към теб
преди да се разделим
се прегръщаме
памет
камбаната на църквата
удря три пъти –
три удара
в сърцето
Естония
отново пътувам
по дългите й пътища
пред погледа ми се нижат
борови гори села и поля
пътят пред мен не свършва
самотата й няма край
Модел на света
Детето:
– Аз съм това, което виждам.
Работникът:
– Аз съм това, което мога.
Интелектуалецът:
– Аз съм това, което мисля.
Мъдрецът:
– Аз съм това, което премълчавам.
дом
нощта изсветлява
утрото разпъжда
облаците на съня
лежа притихнал
слушам как дишаш
спокойно равномерно
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 3, септември, 2017
